|
Предимствата да живееш в къща с двор или красива градина са безспорни, но безспорен е и фактът, че голяма част от нас живеят в апартаменти, в които единственият свободен допир до околното пространство става като излезеш на балкона!
Но едва ли се замисляме, надничайки навън, каква ценност всъщност за нас е той. Според специалистите балконът е архитектурна форма, която се определя като открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата, оградена с парапет или друга преграда.
Макар и обикновено с много малка площ, балконът е и двора, и градинката и мястото ни за отдих на въздух и слънце, та дори и мястото, откъде можем да си комуникираме свойски със съседите.
И точно заради това балконът е тази, най-външна част от жилището, която заедно с покривите и външните стени, е изложена най-често на променливите външни атмосферни условия, което го прави особено поддатлив на корозия.
Например, през лятото балконите и терасите с южно изложение могат да се нагреят до +70°С, а през зимата температурите могат да паднат до –30°С. Натрупващ се при снеговалеж, а после топящ се сняг, както и водните натоварвания от дъждове, съчетани с огромните температурни разлики могат понякога да ограничат значително използването на балконите.
Те обикновено са покрити с керамични или непорьозни плочки, които се поддържат лесно и създават атрактивен външен вид, но керамичното покритие само по себе си не осигурява достатъчна защита от дъжд, сняг и високи температурни амплитуди, т.е., не осигурява 100% хидроизолационна бариера.
Първо, водата може да бъде просмукана през фугата и след това през лепилото, с което е залепена плочката. Тези „невидими” атаки могат да доведат до разрушаване на керамичното покритие на пода или на стената, както и на основата в следствие на корозията, причинена от замръзването на водата.
Задържането на вода под повърхността на плочките може да доведе също и до развитие на микроорганизми, мухъл и плесени, които да нарушат здравословната среда за живот на обитателите на сградата. |