ЖИЛИЩА

НАЙ - ЧЕТЕНИ СТАТИИ РЕМОНТИ - ОБЯВИ СТРОИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

За покрива

От сламения покрив до покривна система Брамак
Или залезът на марсилската керемида...

Текст и снимки: Владимир Ставрев

Бул Дах ЕООД - www.bul-dach-eood.net
0898 56 33 10

                                                              Всичко тече, всичко се променя...
                                                             Времето на покривните системи

Покривна система е термин, сравнително нов за строителния бранш и по-конкретно, за покривното строителство. Той се появи у нас в самия край на ХХ век, в края на 90-те години, когато австрийската фирма БРАМАК отвори в Силистра свой завод за производство на бетонови керемиди и капаци. Работата е там, че БРАМАК предлагаха не само керемиди и капаци. БРАМАК за първи път предложиха на българския пазар покривна система.

Тъй като е ново, понятието “покривна система” не се среща в академичната литература по въпросите на покривното строителство. Ако се опитаме да дадем някакво определение, то бихме могли да кажем, че по същество “покривна система” означава покривна хидроизолация от ново поколение, обогатена с множество нови и специфични елементи, принадлежности, материали, аксесоари и способна да отговори на изискванията за изграждането на един съвремен покрив. Защото съвременният покрив е много повече от “керемида над главата”.

Съвременният покрив е сложно технологично единство между носеща конструкция, хидроизолации, паро и топлоизолации, елементи за вентилиране на покривната хидроизолационна покривка и на дървената покривна конструкция, обшивки и водоотвеждаща инсталация, инсталация за мълниезащита, елементи за подгряване на вода и за производство на електричество, елементи за безопасно ходене и обслужване на покрива, за отвеждане на отработени газове, за вентилиране на  вертикални канализационни клонове, за преминаване на антени или други съоръжения или проводи и т.н., и т.н…

Принципно, всеки покрив винаги и задължително притежава два основни компонента:
носеща покривна конструкция и хидроизолационна покривка.
 

Носещата конструкция при наклонените покриви  може да бъде изградена от различни материали като дърво, камък, бетон, метал или комбинация от тях, но от древността до наши дни тя най-често е от дърво.

При хидроизалацонната  покривка разнообразието на материали е още по-голямо. В различни райони на света обаче, в различните държави, някои от материалите са се наложили и са станали типични, преобладаващи. И ако за Северна Америка такива са битумните керемиди, за Франция – каменните шисти, а за Русия металните листове, то за България типичното хидроизолационно покритие са керемидите.

Ако хвърлим един бегъл поглед назад, ще установим, че дървените покривни кострукции достигат върха в развитието си през ХVІІІ-ХІХ век, докато при хидроизолационните покривки не е така. Те показват едно сериозно и постъпателно развитие, което продължава и днес.

За да изясним по-добре понятието “покривна система”, е добре да се върнем за момент в миналото и да проследим накратко, в исторически план, развитието на покривните хидроизолации по нашите земи.

В миналото...

В древността, през средните векове, и чак до Възраждането (ХVІІІ – ХІХ век) масовите покривни хидроизолации са били доста примитивни. Сградите са покривани с подръчни и местни материали, каквито са слама, тръстика и камъш, дъски, понякога животински кожи или дървесни кори.

 

Приземна еднопространствена къща от Тетевен с примитивен покрив

Източник: "Дървената народна къща" -
автор: проф. д-р арх. Стефан Стамов

Богати къщи и представителни обществени  сгради, основно в планинските райони, са покривани с каменни плочи (тикли). Къщи, покрити със слама или дъски, още по-малко с животински кожи, по обясними причини не са се съхранили до днешни дни. Но има много примери на запазени до днес къщи, църкви и манастири, покрити с каменни плочи.

Има много примери на запазени до днес къщи, църкви и манастири, покрити с каменни плочи.

Примитивното е упорито и освобождаването от него е трудно. Интересно е да се знае, че сламата изчезва напълно от българските покриви едва в средата на ХХ век, когато “социализмът окончателно победи в НР България”. Но още далеч преди това, преди Освобождението и някъде в началото на 19-то столетие, такива покриви са се усещали като остарели и непрестижни, и са прилагани не върху основни, но върху стопански и второстепенни сгради.

Сламата е най-подръчният от подръчните материали – трябва да се яде, и всеки стопанин, независимо в кой район се намира, сее житни култури. За по-младите читатели ще отбележа, че сламеният покрив е специфичен и има своите особености и очарование. Когато е изпълнен майсторски и с качествени материали (най-подходящи са ръжената слама и тръстиката), такъв покрив дава много добра защита от атмосферни влияния. Сламеният покрив създава много добра топло и звукоизолация, като същевременно е вентилируем (проветрив), има малко тегло и полагането му е относително просто - може да бъде изпълняван от сравнително нискоквалифицирани работници. Противно на очакванията, правилно и грижливо изработен покрив от слама или тръстика, има живот 50 и повече години. Не е случайно, че и днес такива покриви не са рядкост в Западна Европа и особено в Англия и Скандинавието.

Беседка със сламен покрив в Етъра

Сламен покрив на сграда типичен за Скандинавието и Англия

Основен недостатък на сламеният покрив е ниската пожароустойчивост. Един такъв покрив е факла, готова да пламне при първата искра. При правилно изпълнения сламен покрив хидроизолационният материал (слама, камъш или тръстика) се полага на снопове от стебла, достатъчно дебели – поне 35-40 см,  за да могат да поемат и отвеждат извън сградата водата, преди тя да проникне през тях. 

Отделните снопове се привързват посредством върбови пръти или поцинкована тел към сравнително гъсто разположени – 25 до 30 см, носещи ребра. В профанирания си, “икономичен” вариант, у нас сламеният покрив често е изпълняван като сламата просто е нареждана върху трънливи храсти, положени върху прътите на покривната конструкция, което силно намалява хидроизолационните способности и дълговечността.

Като вземете предвид, че сламеният покрив изисква сравнително голям (над 45 градуса) наклон и си представите нахвърляната върху тръни слама, ще се досетите, че сграда, покрита по този прийом, няма най-привлекателния външен вид.

Такива покриви изглеждат неуглено или откровено казано, грозно. Като си припомним и проблемите с горенето, ще си обясним защо тези покривки не се срещат днес, а са били заменени с други покривни материали.

Другият, погледнато исторически, основен покривен материал, са тиклите. Покривната хидроизолационна покривка от каменни плочи има важни предимства пред сламата и дъските – тя е негорима и дълговечна, със значително собствено тегло, което я прави подходяща за суровия планински климат, но и изисква здрава покривна конструкция, способна да я носи.

Каменните породи, от които е възможно да се добиват покривни плочи, (а това са седиментни, плочести скали), не са повсеместно разпространени у нас. Такива скали се срещат в някои планински райони като Средна Стара планина, Родопите и Пирин. Добивът е бил на ниско, в най-добрия случай занаятчийско ниво, в никакъв случай не и индустриален. Проблемен е бил и транспортът при ниското ниво на развитие на пътната мрежа. Ето защо, покриването с каменни плочи така и не получава широко разпространение. То си остава на ниво местен, подръчен материал.

Кликнете върху снимките с тикли, за да ги видите в голям формат¬

Сгради покрити с тикли от Троян, Гложене и Етъра

През епохата на Възраждането примитивните покривки като слама и дърво са постепенно, бавно, но уверено, изтласкани от по-функционални покривни хидроизолации. Като следствие от всеобщия подем в културно и икономическо отношение на българското население, наред с каменната плоча,  все по-широко място по нашите покриви започва да намира турската керемида, до степен да стане към края на периода преобладаващата покривна хидроизолация.. Едноулучната керемида не е новост по нашите земи. Тя е характерна особеност на гръко-римската средиземноморска строителна традиция, от която ние сме силно повлияни.

Още в древността представителни, и особено култови сгради, са били покривани с керемиди. През първите столетия на робството обаче, българската строителна традиция силно деградира и покриването с керемиди е дълбоко забравено. Едва през Възраждането започваме да се връщаме към практиката да покриваме сградите си с керамика. Трябва да се отбележи, че керамичната едноулучна керемида, все пак, е ако не фабрично, то манифактурно и занаятчийско изделие.И докато каменните плочи са, в буквалния смисъл, добивани в местната река, то керемидите са формовани и изпичани в примитивни работилници. С други думи, едноулучната керемида е изделие, което в сравнение с местните и подръчни покривни материали като слама, дърво и камък, е по-съвременно, модерно и актуално, но и значително по-скъпо. Между другото, така е и днес! Именно поради такива причини, замогналите се български занаятчии, гурбетчии, работещи в пределите на империята,  внасят в буквалния смисъл едноулучните керемиди, за да покриват с тях къщите и дюкяните си. Така тази керемида донася и името си “турска” – доколкото е внесена от Турция.

У нас има силен стремеж тази керемида да не бъде наричана с истинското си име. Ето защо тя има и толкова много имена в съвременната строителна литература: турска, българска, старобългарска, улучна, едноулучна, корубеста, заоблена безфалцова. Тази керемида е била видим израз на порасналите икономически възможности на българския еснаф. Както са носели модерните “алафранга” дрехи, така са покривали къщите си с актуалните за времето си, по-съвременни и технологични турски керемиди.

С тях е можело уверено да се покрият изпъкналите ръбове на покрива, да се покрие дори кобилица над портика и това да изглежда модерно и актуално, даже футуристично за времето си.Всеки може да си представи разликата мужду една Пловдивска или Копривщенска къща, покрита с нови червени керемиди, с блестящи ламаринени улами и изписани цветни стени и варосана къща от Троянско, покрита със сиви каменни плочи. Пред сивите, по домашному раздърпани и неугледни тикли, керемиденият покрив изглежда много по-строен и изискан, по-цветен и модерен, по-купешки, богат и представителен. Просто няма място за сравнение!

Кликнете върху снимките с турски керемиди, за да ги видите в голям формат¬

Класното у-ще в Копривщица - добре се виждат кобилицата над портика и ламаринената улама. Симпатична стара копривщенска сграда с уникална стреха Типично за Копривщица покриване на дувар с турски керемиди

Така най-общо, примитивните сламени и дъсчени покриви са били изместени от каменни и керемидени. Замяната не е станала случайно. Тя е наложена основно от по-добрата функционалност на новите покривни хидроизолации. Основно предимство на камъка и керемидата пред сламата и дървото, е тяхната пожароустойчивост и дълговечност. Трябва да се отбележи значително по-голямото им тегло, което предполага технически по-здрава и по-сложна носеща покривна конструкция.

Важна характеристика на тези материали е и това, че цялата хидроизолационна покривка по същество се изгражда от един единствен елемент. В единия случай каменна плоча, а в другия - едноулучна керемида. Тази простота, която в онова време  може да се смята за предимство, води до някои неудобства и ограничения.
Така например, проблемно е изграждането на ръбовете на покрива – била и маии, и най-вече на улами. Това е особено валидно за каменната плоча. При едноулучната керемида билата и маиите се покриват уверено, като проблемна остава единствено уламата. С широкото навлизане на отдавна познатата в развития свят желязна ламарина и този проблем е сигурно решен (оловната ламарина “куршум” е позната от дълбока древност, но е твърде скъпа).

Ето защо, при липсата на ламарина сградите обикновено са с прости очертания в план, без чупки и издатини, и съответно без улами. Каменните плочи и турските керемиди имат и друга особеност. Тъй като нямат зъбчета, или крачета за закачане, те стоят на местата си благодарение на триенето и собственото си тегло, поради което сравнително лесно се свличат - това предполага неголям покривен наклон и необходимост от чести поправки и пренареждане (претрисане), особено валидно за турските керемиди.

Има още нещо, характеризиращо тези покривни хидроизолации – това е отсъствието, липсата на еднаквост. При плочите е ясно, защото на практика това е ръчно цепен от подходящи породи камък, без допълнитена обработка, отделните плочи са напълно различни по големина и форма, и със значителни различия в дебелина. Турските керемиди са безфалцови, неоребрени и поради това, при печене сериозно се деформират, което води до нееднаквост на изделията от един калъп. Независимо от предимствата и недостатъците си обаче, тези материали са основни, преобладаващи и така да се каже, властват по покривите ни в един период от поне 200 години.

В началото на 20-ти век...

Краят на 19-ти и началото на 20-ти век е преломно време за каменните плочи и турските керемиди. Появяват се по-новите, съвременни и модерни Марсилски керемиди, които, внесени от Франция, донасят със себе си и името на града, в който са произведени. Те са плоски, фалцови, керамични керемиди с два недълбоки улея за оттичане на водата. Скоро след това у нас се изграждат множество керемидарници и “марсилските” керемиди започват масово да се произвеждат тук, като паралелно с това продължава и вносът от Марсилия.

Поради липса на твърдо установени норми и правила, всеки местен производител работи със свой калъп и керемидите на различните фабрики са с различни размери. Целта е била уникалност и търговска изгода за производителя – да се купуват неговите изделия. С времето обаче, разликите в размерите създават големи неудобства. Различните размери (калъпи) на Марсилските керемиди довеждат до днешната ситуация, когато практически няма покрив, покрит с такива керемиди, на който всички керемиди да са от един размер. Най-често върху един покрив има керемиди от 8–10 различни фабрики  (разбирай, размери). Ако се пренарежда такъв покрив, обезателно трябва да се сортират керемидите по размери, и въпреки това, остават големи рискове от протичане, защото разлика от милиметри при наслагването, много бързо се превръща в сантиметри.

Кликнете върху снимките с Марсилски керемиди, за да ги видите в голям формат¬

Пак поради липса на норми и стандарти в онези години, често керемидите произвеждани у нас, са били с незадоволително качество. Недостатъчно втасала глина и голяма едрина на зърното (глината се смила преди да се формова) водят до голяма водопопиваемост и варовикови включвания, което изключително много влошава качестото на изделията и сериозно намалява дълготрайността им. Такива керемиди се разлагат под влияние на цикличното замръзване-размръзване. Тази особеност е особено ярко проявена при по-късните “Мизия”, и т. нар. “Гръцки” керемиди, но по принцип е характерна за много от старите керамични керемиди.

Както беше споменато, Марсилските керемиди са плоски и фалцови. Фалцовете – напречни и надлъжни, освен предимства (керемидите се “закопчават” една в друга) имат и недостатаци. Заради напречните фалцове, разстоянията между носещите летви са фиксирани (постоянни) и керемидите на последния ред, при билото, почти никога не са цели. Налага се скъсяване на керемидите от последния ред, което в миналото всъщност е чупене с внимателно почукване.

Това “рязане” оставя керемидите без крачета за закачване и повлича след себе си подмазването на капаците, което в профанирания си вариант много загрозява покрива. Добрата практика е върху рязаните парчета керемиди, при билото и маиите, да се положи разтвор и върху него да се “насади” капакът, като излезлият отстрани разтвор внимателно се отстрани. Така изпъкналите ръбове се превръщат в своеобразни “шевове” на покрива, където разтворът здраво споява рязаните керемиди и капака. За жалост, по-честата практика е капаците да се наредят на сухо и да се замажат отгоре с разтвор, което е изключително недълготрайно и грозно.

Тук е мястото да обърнем внимание на наклона от 27 градуса, който по традиция се предписва като минимален за марсилските керемиди. Едва ли този наклон е изследван и установен във ветрови тунел, както това се прави при съвременните покривни хидроизолации.Той в най-добрия случай е установен емпирично (опитно), от практиката. Тук оказва влияние и проблемът с различните размери на марсилските керемиди от различни производители – по-големият наклон дава по-голяма осигуреност срещу връщане, но има и още нещо практически много важно.
Какво имам предвид – всеки, който има понятие от тригонометрия, знае че тангенса от 26 градуса и 35 минути е равен на 0,5. Знаейки това, е практически много лесно да се скрои един покрив с наклон приблизително 27 градуса по следния прост алгоритъм.

Нека вземем за пример покрив на сграда с правоъгълни очертания в план. Ако разделим късата страна на правоъгълника на две, ще получим местата на поповете, носещи билото. А като разделим полученото още на две, или късата страна на 4, ще получим височината на поповете на покрива, който ще е с наклон 26,35 градуса, или приблизително 27 градуса – предписваният за марсилските керемиди наклон. Тази простота и елементарност на скрояването на покривната конструкция до голяма степен предопределят сакралните за марсилската керемида 27 градуса. Същата керемида, спокойно и без проблеми, може да работи и при наклон от 22 градуса, особено при по-къси покривни скатове.

Въпреки споменатите проблеми, марсилската керемида има неоспорими преимущества пред дотогавашните покривни хидроизолации. Тя е около два пъти по-лека от турските керемиди, има крачета за закачане и е фалцова, т.е., оребрена. Фалцовете от една страна намаляват изкривяванията при печене, а от друга намаляват вероятността от връщане и протичане. Наличието на крачета позволява покриването на стръмни покриви, което прави марсилската керемида приложима и при специфични покривни форми, каквато е мансардната. Заедно с керемидата се появява за първи път специален елемент за покриване на билата и маиите – капакът. Това всъщност е обогатена с фалцове едноулучна керемида, но благодарение на този елемент, ръбовете на покрива са решени категорично и целите покриви изглеждат по нов начин. Плоската керемида и оребреният фалцов капак дават на керемидения покрив от началото на ХХ –ти век различна, нова и модерна за времето си визия.

В средата на 20-ти век....

Около 60-те години на миналия век се появиха керамичните керемиди “Мизия”. Те имат само един улей за водата и са фалцови като марсилските, а предимството им пред тях е, че позволяват по-малък покривен наклон – 22 градуса. И при тях се предлагаха две изделия – керемида и капак. Тези керемиди са своеобразен връх на социалистическото време в областта на покривните хидроизолации. Те имаха описаната по-горе склонност да се разлагат и разлюспват под влияние на циклите замръзване-размръзване. Поради тази си особеност, към днешна дата  рядко се срещат покриви, покрити с такива каремиди. Те масово са били принудително подменени с марсилски или бетонови керемиди.

През 70-те години, под търговското наименование “Марица”, на пазара у нас бяха пуснати първите бетонови керемиди. Тогава, за да “отговори на нарастващите потребности на социалистическото общество” тоталитарната държава построи шест завода за бетонови керемиди. Стратегическата идея е да се използват изградените вече мощности за производство на цимент и да се намали енергоемкото производство на керамични керемиди. Произвеждаха се  отново две изделия – керемида и капак.

Бетоновата “Марица” превъзхожда керамичните Марсилски и Мизия по много показатели. Първо, по отношение на покривния наклон, тя е равна на Мизия и може да се полага при 22 градуса. В това отношение превъзхожда Марсилската, която изисква минимален наклон от 27 градуса. В интерес на истината, препоръчителният наклон на покрива, покрит с бетонови керемиди, от соц време е не 22, а 27 градуса - соцдържавата следва традицията и си гарантира сигурност.

Съществените предимства на бетоновата керемида са две – тя е нискоенергоемка, доколкото не се пече и поради свойствата на материала, е с много ниска водопопиваемост. Ниска водопопиваемост означава, че ледът не я разрушава. Съществено предимство на бетоновите изделия е това, че те увеличават якостта си с времето. Сиреч, когато остаряват, бетоновите керемиди стават по-здрави. Поради спецификата на материала бетоновите керемиди са с много по-правилни форми от керамичните – при тях практически липсват изкривявания.
Традицията за производство на бетонови изделия за покривна хидроизолация не от вчера. Соцзаводите за бетонови керемиди “заимстват” идеята от Запада, най-вероятно по линията на научно-техническото разузнаване, доколкото там тя вече има дългогодишна история. Но докато на Запад, заедно с керемидата и капака се предлагаха богата гама от фасонни изделия като крайни керемиди, керемида за снегозадържане, за вентилация, начални капаци, тройници за срещата на маиите с билото и мн. др., то у нас се предлагаха единствено керемида и капак.

Производството на фасонни елементи не беше по силите на социалистическата държава. Единственото разнообразие, което можеше да постигне онзи строй, беше в областта на цветовете. Тогава се предлагаха три цвята бетонови керемиди и капаци. Сив – цветът на сухия цимент, червен и черен. Всъщност, цветовете бяха сив, сивочервеникав и много тъмно сив (черен). Сега, като гледам по покривите, всички бетонови керемиди от това време са само сиви.

Кликнете върху снимките с керемиди “Марица”, за да ги видите в голям формат¬

Явно за оцветители са прилагани нискокачествени пигменти, които с времето са изгорели от ултравиолетовите лъчи и цветът се е загубил. Но въпреки това, благодарение на малката си водопопиваемост, покривите, изградени с такива керемиди, се държат отлично  и днес, повече от 30 - 40 г. след направата си.

Пак от тогава, от 70-те год на 20-ти век., у нас битува митът за по-голямото тегло на бетоновите керемиди.

Този мит, в който често вярват и образовани хора, се поражда от схващането, че понеже бетонът е материал със сравнително голямо собствено тегло, то и бетоновите керемиди ще са по-тежки от Марсилските. Да, ама не. Марсилските керемиди тежат по около 3 кг всяка и са 15 броя в кв. метър. Бетоновите тежат по около 4.5 кг всяка, но са само 10 броя в кв. метър. Така че и двете покривки тежат приблизително еднакво по около 45 кг на 1 кв. м покривна площ. Явно заблудата идва от незнанието, че бетоновите керемиди са по-голямоформатни и 1 кв. м се покрива с по-малко бройки.  Това е един, колкото несъстоятелен, толкова и упорит мит, който е крайно време да остане в миналото.

Измествайки каменните плочи и турските керемиди, Марсилските керемиди са практически едноличен лидер в областта на покривните хидроизолации за наклонени покриви в продължение на 100 години. Те са покривното ни наследство от ХХ-ти век и това се вижда навсякъде – огромната част от сега съществуващите покриви е покрита с Марсилски керемиди. Те донасят принципно нови неща – фалцови са, имат крачета за закачане и специален елемент за билата и маиите – капака. Освен това, сега те на свой ред, както турските керемиди някога, са модерни за времето си, те са “алафранга”, носят духа на новото време, имат европейска и технократска визия.

Нека не забравяме, че края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти в. са време на технически и научен подем – това е времето на световни технически изложения, времето на Айфеловата кула, на Форд и на Айнщайновата теория на относителността. У нас това е времето на фабриките, на мечтата за обединението на Санстефанска България и на всеобщ духовен подем на нацията ни. Вследствие на това Марсилската керемида много бързо измества традиционните покривки от покривите на българските сгради, дори и в селата. Каменните плочи и турските керемиди започват да се схващат като остарели и ретроградни, стават символ на старото, остават в миналото.

Както казах, Марсилските керемиди са преобладаващи по българските покриви и до днес, и това е очевиден факт. До 20 –те и 30-те години Марсилската керемида е модерна, а по-късно през 50-те и 60-те по времето на соцбума в строителството, става масова. Огромно количество едно- и многофамилни сгради, практически всички скатни покриви, се покриват с нея. Това е ясно видимо – достатъчно е да се огледате, или да погледнете града отвисоко. Полагани са преди 50-60 или дори 80 години и вече са накрая на ресурса си.

Въпреки появата на керамичните “Мизия” и бетоновите “Марица”, Марсилската керемида продължава да властва, основно защото “новите” хидроизолационни покривки не носят принципна или революцинна новост. И те по същество предлагат две изделия – керемида и капак и са подчинени на традиционните схващания и възгледи за изграждане на покрива и в частност за  полагане на покривната хидроизолация.

В началото на 21-ви век...

Принципно новото, фундаментално различното и напредничаво в областта на покривните хироизолации, бе донесено в България от Брамак.

Фирма Брамак Покривни системи първа представи на нашия пазар цялостна и пълна покривна система – покривна хидроизолация от ново поколение. Ако сравняваме покривна система Брамак с традиционните покривни хидроизолации, то е като да сравняваме минарето на джамия с телевизионната кула в Торонто. Или рибарска лодка и самолетонасач. Покривна система Брамак е като голяма планина, която човек не може да обхване с един поглед. Нужно е време и усилие, за да я разгледаш и опознаеш поне донякъде, още повече, че тя не е статична система. Постоянно се развива и усъвършенства, което е още едно неоспоримо достойнство.

Превъзходствата на покривна система Брамак над старите покривни хидроизолации, и по-конкретнно над Марсилската керемида, са многобройни, явни и неоспорими, но за това ще стане дума в следващо изложение. Сега не мога да не се спра накратко на някои от революционните преимущества на покривна система БРАМАК по отношение на принципите за изграждане на съвремения покрив.

На първо място става въпрос за контралетвата. Контралетвата дублира носещите ребра на покривната конструкция. Брамак предписва сечение от минимум 5/5 см, като в зависимост от дължината на ската, то може да достигне 5/9см. Полагайки дифузионна мембрана върху дъсчената обшивка и дублирайки ребрата с контралетва, покривна система Брамак постига, с относително малко средства, много и сериозни предимства. От една страна се изгражда практически двоен покрив – дублира се хидроизолационната покривка. От друга, и това е изключително важно за всеки съвремен покрив, се изгражда т. нар. вентилиран покрив, при който се създават условия за интензивно вентилиране (обдухване) на покривната хидроизолация и тя се поставя да работи в условията на “студен покрив”. Интензивното вентилиране на покривната хидроизолация – при БРАМАК това е бетонова керемида, има няколко благоприятни ефекта.

Първо, през лятото се намалява с около 5 градуса температурата в подпокривното пространство и то се предпазва от прегряване. Второ – през зимата по покрива не се образуват висулки, защото снегът се топи не от топлината на сградата, а едва, когато се стопли времето. И трето, но не по-малко важно, - вентилира се и се осушава постоянно дървената покривна конструкция, което много подобрява условията й на работа и удължава нейния живот.

Сухият монтаж на капаците по била и маии е следващата принципна новост, която фирма БРАМАК внесе в България. При сухия монтаж капаците по билата и маиите не се полагат на вароциментен разтвор, но се закрепват механично, посредством държачи, скоби и винтове. Изпълнени по метода на сухия монтаж, изпъкналите ръбове на покрива са несравнимо по-здрави и красиви в сравнение със старото традиционно полагане на капаците на варов разтвор. Тук е мястото да отбележим, че бетоновите керемиди, тъй като имат фалцове само в надлъжна посока, позволяват значително приплъзване на керемидите една спрямо друга и вариране на големината на припокриването. Това дава възможност много лесно разстоянията между носещите летви да се разпределят така, че последният ред керемиди при билото винаги да е цял. 

Като отчетем изброените до тук принципни новости и прибавим към тях:

- невижданото никога преди разнообразие от профили, цветове и финишни покрития на основните изделия;
- широкият и всеобхватен асортимент от окомплектовки и аксесоари;
- богатият набор от системни решения за специфични детайли и възли по покрива;
- революционно новия, европейски подход в областта на грижата  за клиента;
- мениджмънт, който е без аналог в бранша;

ще разберем защо фирма БРАМАК Покривни системи е на лидерски позиции в областта на производството на съвременни покривни хидоизолации у нас.

Кликнете върху снимките на покриви Брамак, за да ги видите в голям формат¬

Въпреки умилението, което всеки българин изпитва при вида на къщите от нашето архитектурно наследство, покрити с турски керемиди или каменни плочи, той желае да живее в сгради, увенчани със съвременени покривни хидроизолации, най-често покривни системи. Защото след появата на Брамак, вече е анахронизъм да полагаш покривна хидроизолация и тя да не е система. Анахронизъм е да изграждаш съвременен покрив без контралетва или без сух монтаж на капаците.

Покривите с тикли и турски керемиди са чудесни, близки и родни като спомените от детството и младостта, но само когато са на сградите от миналото, от нашето архитектурно наследство. Те, обаче, са със съмнителни естетически и функционални качества върху един съвремен покрив. Представяте ли си мансарден покрив, покрит с каменни плочи или с турски керемиди? Аз не си представям! А и не е възможно.

Старите покривни материали са свойски и омайни, изпълват ни, подобно на стари снимки, с носталгия и трепетно умиление по едни отдавна отминали времена,  но фактите говорят, че те не са съвременният хидроизолационен материал за българският покрив.  Съвременната хидроизолационна покривка, без съмнение, носи марката БРАМАК и ние детайлно ще разгледаме нейните достойнства в бъдещо изложение.
И днес, както не носим свински цървули, въпреки че били много екологични, леки и удобни, а ходим с обувки с гумени подметки; както не обуваме като дедите ни потури, а носим джинси, така и не покриваваме покривите си с турски керемиди.

Нещата, предметите, материалите остаряват не само физически. Те остаряват също технологично и морално – спират да са модерни и съвременни, престават да са достатъчно функционални. Ако от сантимент сме склонни да простим отклоненията от геометрията във фасадите и покривите на възрожденските къщи (малко кривички, малко провиснали), да не ги забелязваме или ако ги забележим, даже да ни харесват, то при новото строителство компромисите в това отношение са недопустими.

Логиката на историческото развитие убедително ни показва, че сме свидетели на радикални промени. Свидетели сме на залеза на Марсилската керемида, която 100 години доминира по българските покриви. Традиционните възгледи, похвати и материали остаряха безнадеждно и трябваше да бъдат заменени с нови, съвременни и прогресивни. Тази замяна, в областта на покривните хидроизолации, у нас бе направена от фирма БРАМАК.
Налага се извода, че сме съвременници на края на Марсилската керемида. И тя на свой ред сега, както турската някога, отстъва място на по-съвършената покривна хидроизолация, на бетоновите керемиди предлагани от покривна система БРАМАК.

Така, за няколко столетия, сламеният покрив бе заменен с покривна система Брамак и бе детронирана Марсилската керемида.

Bramac

 

 

 

за покрива

 

 

Bramac

 

 

 

  СТРОИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
  НОВО СТРОИТЕЛСТВО
  ОБЗАВЕЖДАНЕ
  ИНТЕРИОР
  ИНТЕРИОРНИ ПРОЕКТИ
  ИНТЕРИОРНИ ДЕТАЙЛИ
  АРХИТЕКТУРА
  АРХИТЕКТУРНИ ПРОЕКТИ
  ПРОЕКТИ НА КЪЩИ
  ЗА ГРАДИНАТА
  ОТОПЛЕНИЕ
  КАМИНИ

 

 

 

 

 

 

 

През пролетта на 2011 г. Брамак  въведе в производство още един нов, революционен продукт

Брамак Протектор - керемиди

 

 

 

 

Ремонт на покрив с Брамак

Видове покривни покрития

Керемиди. Основни видове

Соларен покрив Брамак

Соларен покрив Брамак - край на високите сметки за топла вода и отопление


 

Покривни прозорци с централна ос на ВЕЛУКС

Покривни прозорци с централна ос са изработени от борова дървесина или бял полиуретан в зависимост от модела. Предлагат се със стандартен термоизолационен стъклопакет, както и с комфортен ламиниран стъклопакет на ВЕЛУКС.

Покривни прозорци GZL

Вижте всички модели GZL и цени от тук...

- Покривни прозорци с ръчно управление
- Борова дървесина с грунд на водна основа и лаково покритие ( BASEfinish™ )
- Голямо разнообразие от различни стандартни размери.
- Вграден вентилационен отвор.
- Възможност за долна дръжка на отваряне.
- Покривни прозорци GZL вече се предлагат с нискоемисионен стъклопакет, модел-59.
Наклон на покрива: 15°-90°

Покривни прозорци GGL

Вижте всички модели GGL и цени от тук...

- Ръчно управление и електрическо.
- Трислойно обработена борова дървесина с два слоя лаково покритие ( TOPfinish™ )
- Вграден обширен вентилационен отвор.
- Стъклопакет: Модел --73, Нискоемисионен стъклопакет с ламинирано вътрешно стъкло (триплекс). 
- VELUX препоръчва ламиниран стъклопакет за помещения, предвидени за сън, игра или работа.
- Наклон на покрива: 15°-90°

Покривни прозорци GGL

Вижте всички модели GGU и цени от тук...

- Висококачествено полиуретаново покритие
- Удобната горна дръжка на отваряне позволява да поставите мебели точно под прозореца.
- Прозорецът може да бъде завъртян на 180° за по-лесно и безопасно почистване
- Вентилационен отвор , интегриран в елегантна ергономична дръжка и снабден с вграден почистващ се филтър гарантира проветряване без прах и насекоми дори и при затворен прозорец
- Крилото и касата на прозореца са изработени от една матрица, като тaка получавате една монолитна конструкция без снадки и шевове
- Водоустойчиво покритие, което не се нуждае от поддръжка във времето
- Стъклопакет: Модел --73: Нискоемисионен стъклопакет с ламинирано вътрешно стъкло (триплекс)
- Наклон на покрива: 15°-90°

 

 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Вижте още филми тук...

Робот за почистване на улуци

Покривни прозорци

Покривни прозорци - базови модели покривни прозорци с централна ос - цени

 

Покривни прозорци - размери и цени

ИЗБЕРЕТЕ ВИД И РАЗМЕР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1994 - 2017 jilishta Products. All rights reserved. Reklama