Архитектурен проект на вилна сграда в Троянския Балкан

» Проекти на къщи 2011 г.

Архитектурен проект на вилна сграда
в Троянския Балкан

Двигателят приглушено боботеше, огромните гуми здраво захапваха ронливият сипей и джипът уверено катереше стръмния склон. Стрелката на навигацията се луташе в сивото празно поле, тъй като път на картата нямаше, а и наяве такъв липсваше. Той вдигна поглед нагоре към билото и за миг между оголените чукари нещо проблесна . . .

Натоварената седмица и дългото пътуване си казваха думата. Приятна умора се разливаше по цялото му тяло, а усещането, че отново е в любимата къща, предизвикваше лека усмивка на задоволство върху суровото му лице. Той дълго беше избирал точното място. Обиколил бе половината земно кълбо в търсене и когато съвсем случайно вятърът захвърли парапланерът му отвъд поредния хълм, теренът сам го избра.

Приятелите му смятаха за лудост да строи на края на света, но вроденият му стремеж да предизвиква съдбата го водеше непоколебимо.

Площ на имота: 831кв.м
ЗП – 94 кв.м
РЗП – 94 кв.м

Сградата не беше голяма, на около 100 кв.м., но архитектите му така я бяха скроили, че да можеш напълно да се отпуснеш и да се насладиш на пълноценна почивка. Невероятната гледка от верандата бе в състояние да те зареди за месеци напред. Постройката беше вградена високо в скалите, а огромните й прозорци блестяха на пролетния залез като къс самородно злато, неволно отмит от току-що излелия се дъжд.

Белите парапети, наподобяващи органична клетъчна структура, се запечатваха в съзнанието като фирмено лого, за да се разкрият повторно в различни детайли на обзавеждането. Масивен каменен зид се открояваше сред нежната белота, указвайки къде е главният вход.

Обширната дневна, богато остъклена, събираше трапезарията и медийния кът в приветливо общо пространство, мистично изтичащо покрай камината в приглушен коридор. Загадъчното сияние на дежурното осветление възбуждаше любопитството и приканваше да те отведе някъде там, в покоите. Двете спални, разположени на няколко стъпала от общото ниво, също отваряха очи към смайващия пейзаж. От двойните им витрини се излизаше директно на втора тераса, атрактивно свързана с основната полукръгла веранда. Той обожаваше момента, когато първите утринни лъчи се прокрадват иззад хоризонта, за да надникнат през широко отворените прозорци. Заради кристално чистия въздух, човек се наспиваше само за няколко часа, а утринната омара с дъх на борови клонки проникваше дълбоко в гърдите, оставяйки чувство за нереалност.

Дневна

Въпреки, че тук рядко се готвеше, кухнята беше малко чудо на съвременната техника. Обзаведена с професионален вкус, тя предоставяше неограничени възможности за кулинарни експерименти, а умело подбрания колорит от теменужено, зелено и сиво й придаваше неповторимост. Интересно разположена в композиционно отношение, тя беше отделена от дневната с черна декоративна стена със специфична грапава структура. Плъзгащи врати, декорирани с мотива от парапетите на верандата, свързваха кухнята с трапезарската зона. Кръгла бяла маса със стилни столове от бяла кожа гордо се разполагаха в изцяло остъкления ъгъл на дневната. Въобще, навсякъде беше в бяло. Различни проявления, фрактури и нюанси на бялото си бяха дали среща зад огромните стъкла над скалите. Бели завеси, бели подове, бели кожени мебели и бели аксесоари, дори черната стена към кухнята се възприемаше като логичен вариант на бялото. Модерно бяло. Разнообразно, актуално и цветно бяло.

Той небрежно захвърли бялото си сако върху табуретката и отвори кутията с пури – не, не му се пушеше. Просто му харесваше аромата на елитния тютюн. Наля си малко коняк и седна срещу телевизора. През стъкления покрив над камината надничаха бялата луна и няколко любопитни звезди. Той извади пистолета, провери патрона в цевта и го остави върху масичката от стар дънер. Глътна съдържанието на чашата и се отпусна назад, когато откъм входната вратата се чу . . .

текст: арх. М. Попов

Спалня